Извор са сълзите ми за тебе, страннико,
изморен приседнал в очите ми.
Над огледалната повърхност се привеждаш,
ще успееш ли да видиш там душата ми?
Самотен си и си захвърлен,
на моя бряг намерил си спасение.
На устните ти думите стоят
далечни, сякаш са в забвение.
Слънце са косите ми за тебе, страннико,
задъхан и премръзнал от студа.
Ръцете в тях си потопи -
стопли ги, да не мръзнат в снега. ...