Aug 30, 2007, 6:15 PM

Странно... 

  Poetry
710 0 0
Колко странно е, че те обичам,
макар това да не личи.
И винаги пред тебе да отричам,
все някой ден ще проличи.
Колко странно е, че виждам
теб навсякъде. И във съня.
И без дори да се заглеждам,
пак твоето лице ще видя.
Колко странно е, да знаеш.
Не го мисли. Съдба е.
Все някога ще го узнаеш:
между нас това ЛЮБОВ е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Random works
: ??:??