Сърцето си в заблуди омотава,
наказва в мрака бели сетива.
Самотната любов оставя
на хляб и на вода в нощта...
Очите си затваря в тъмна
полузаспала тишина,
а в нея някога ще съмне ли,
за да прогледне в любовта?
Нозете си потрепващи не може
да лъже дълго, все така,
когато те дори в съня и
към нечия любов вървят!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up