Страшният съд

Jan 7, 2009, 7:02 AM

Poetry » Phylosophy

883 0 7

По стръмното се спускат хората,
отчаяни от всичко лошо,
победени и от умората,
омърсени в подла пошлост.
Всеки търси светлинката,
преродена в блясъци.
Лабиринт е за душата
пустото, обрасло в пламъци...
Идват, ходят и се връщат,
но невидимото за всеки е...
На обичта с обич не отвръщат,
в животни станаха човеците. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Страшният съд

Want to read more?

Random works