Страшно е...

 

Не е страшно да плачеш,

щом сърцето ти от болка крещи.

Не е страшно да намразиш,

щом някой до смърт те нарани.

Не е страшно, щом продължаваш напред,

макар и с каменно сърце.

Страшно е, когато страдаш и пачеш сама,

и няма кой да те разбере.

Страшно е, когато сили нямаш да се изправиш,

за да продължиш напред,

затворен в себе си плачеш от дълбока мъка обзет.

Страшно е, когато си на дъното и животът вече не те привлича.

Страшно е, когато усещаш как животът ти

с кръвта през вените изтича...