Страст
Като вулкан.
На демон зъл понякога приличаш.
Страстта във теб бушува.
Съзнаваш ли, че тя е
твоя господар.
Изригваш.
А после тихо се отдръпваш.
Объркан.
Или удовлетворен.
В битка непрестанна си.
Със себе си. С други те. С живота.
А аз като дете съм към тебе вперила
съм взор -
Ръце протягам - търся нежност.
Пепел.
Вулканът нежност не дарява.
Той само наранява.
Гори.
И с пепел се покрива. И забрава.
© Тихомира Бижева All rights reserved.
Хареса ми емоционалността на произведението ти и нежната ти съпротива срещу страстта- тя е едва доловима и затова и толкова ценна. От друга страна творбата изглежда завършена и оригинално подредена.
Поздравявам те!