Dec 2, 2014, 7:47 AM

Страст 

  Poetry
390 0 1

Страст

Като вулкан.

На демон зъл понякога приличаш.

Страстта във теб бушува.

Съзнаваш ли, че тя е

                                       твоя господар.

Изригваш.

А после тихо се отдръпваш.

                                                   Объркан.

Или удовлетворен.

В битка непрестанна си.

Със себе си. С други те. С живота.

А аз като дете съм към тебе вперила

                                            съм взор -

Ръце протягам - търся нежност.

Пепел.

Вулканът нежност не дарява.

Той само наранява.

                                 Гори.

И с пепел се покрива. И забрава.

© Тихомира Бижева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не можем да докоснем красивия огън без да се изгорим- за жалост, той става само за гледане, но пък е така хипнотизиращ и изкушаващ, че в един момент човек се предава.
    Хареса ми емоционалността на произведението ти и нежната ти съпротива срещу страстта- тя е едва доловима и затова и толкова ценна. От друга страна творбата изглежда завършена и оригинално подредена.
    Поздравявам те!
Random works
: ??:??