Щом видя те, без дъх оставам, a погледът ти ме изпепелява.
За да съм с теб, кат феникс се прераждам,
а ти си ручей във пустиня,
аз жадно те изпивам, а жаждата ми пак остава -
във вихър огнен се превръща,
страстта към теб сравнима е
само с тази огнена стихия.
Душата ми изгаря, щом устните ти,
нежна орхидея, моите докоснат.
Очите ти кат кладенци дълбоки ме поглъщат,
в безкрая ме запращат и изход не намирам.
Mоля те, спаси ме, грях ли е, че те желая? ...