Dec 1, 2010, 12:17 PM

Страстен любовен сонет 

  Poetry » Humour
773 0 7

СТРАСТЕН ЛЮБОВЕН СОНЕТ

 

 

Знаех си, че с тракийките шега не бива.

А аз попаднах на развихрена лъвица.

Сега се мятам в необрана, закъсняла нива,

без посока под увисналите жици...

 

Тежка участ за мирянин,

сам обрекъл себе си на гибел.

Върл залог, но не мога да избягам –

ще ти пристана, змейно либе!

 

Всичко тръгна наобратно.

Вместо аз да грабна руно агне –

мене идваш да ме грабнеш.

Кво пък? Райско робство ме очаква!

 

И всяка нощ ще бъде жарко пладне,

а всеки ден безкраен празник!

 

 

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??