Три дни дъждовни сълзи ни къпаха
но слънчева усмивка ни прегърна.
Клони по прозорците блъскаха,
но душата остана безмълна.
Заиграха по стъклата зайчета.
Земята ни кани на среща навън.
Хвърлихме пролетните якета.
Повика ни тревясъл калдъръм.
Пеят косачки. Звучат храсторези.
От ляво и дясно вият те глас.
Гайда гальовно в припев ни глези
карат селяка да бачка в транс. ...