Страстта в очите ú затихва,
атлазът на косите се груби.
Смехът на устните притихва
и в нежност плавно допир се хаби.
В усета стаен на дъх от хлад,
усукана къдрицата в рапан,
прегракнал тих червилов глад,
прегръдка стара на вледена длан.
Радостна сълза - тя до мен е -
очите близки отразяват там...
Сърце замира във туптене
и в чувство до любим да бъдеш сам...