dansyto (Данаил Таков)
817 3640
Feb 28, 2018, 11:08 PM

Строшена душа 

  Poetry
346 1 6

Какъв за Бога беше тоя трясък

и тази вцепеняваща вълна?

Душата – скъпоценен камък с блясък,

разби се на стотици стъкълца.

 

А бе сапфир, сред каменна градина,

цирконий във езерна вода,

рубин – обгърнат в нишки от коприна,

седеф – облян от Слънце и роса.

 

Сега обаче, след нечуван трясък,

търкалят се отчупени стъкла.

Строши се лупата, с която аз съм

насочвал топлина към теб – с душа!

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??