Замлъкна на поета песента,
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня,
попивал ярката вселенска честота,
ранената душа примря в гръдта
и тихо болката си скъта от света.
Мълча безвестна там в прахта,
нетърсена, изгубена за сто лета,
отрониха се дни и толкоз небеса,
и струната отново затрептя. ...