Къщата ни бе гнездо на птици -
пълнеше се с весел глъч и песни,
беше топла скромната ни стряха,
бяхме млади, дните бяха лесни...
Литнаха годините-орлици,
веселбите, радостите спряха...
Малките орлета полетяха
към далечни сини небосклони
и назад дори не се обръщат -
яхнали мечтите-вихрогони...
Смях и волност вече отшумяха.
Свойте малки те сега прегръщат... ...