Често не заспивам от чувство за вина нощем,
макар любовният плам да е призрачно студен...
Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,
един таралеж без бодли е ужасно беден!
А какво са думите без смисъл?
А какво са стиховете ми без теб?
Чета на лицето ти любов и омраза, гняв и тъга
като зимния вятър проникват, сурова истина.
Настръхва ти кожата, шило разчупва леда...
Тесен или пустинно голям, светът се мени на мига!