Студ
СТУД
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето –
ледът е като огледало мътно,
в което се оглежда вечер сива
под сиви небеса от сива прежда.
Дъхът на сиви облаци застива
и като ледена мъгла се сцежда
сред ледения здрач на януари
и лепне по тревата осланена,
и всяка глътка леден въздух – пари.
Студено е.
Студено е.
Студено...
Отдавна зная, че напразно чакам,
че тук, на ъгъла, не идва никой,
че няма да се появиш от мрака,
че просто няма смисъл да те викам,
защото клоните са в лед и пукат,
и мокър студ се свлича от небето...
... Но аз съм тук и ще остана тука,
и ще стоя на тоя студ, додето
внезапни яростни слънца изригнат
над мен и над душата осланена,
додето ти на ъгъла пристигнеш
– случайно или не –
и спреш до мене.
Но до тогава ще стоя, ще гледам,
а питат ли ме, сигурно ще кажа,
че ме задържа сянката ми бледа,
замръзнала сред мрака
за паважа.
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно!
-
Честита Нова Година! Пожелавам ЗДРАВЕ и ТОПЛИНА!!!
-
Трогнат съм, момичета. И ви благодаря за всяка дума, казана от сърце.
-
Честита Нова година, Северяно! Благодаря за миговете духовна наслада с твоите стихове през изминалата година! Нека бъде така и през 2013-та! Нека тя бъде за теб благодатна, щедра на здраве, успех и щастливи мигове! Посветено или не, стихотворението е пленително с убедителните емоционални внушения, с ярките изображения на природната картина, синхронна с емоционалния студ на лирическия...
-
Обожавам стиховете ти. И ги мразя, защото... са писани за други.
.............
Пс:
Това, което искам да ти кажа(като читател, защото не съм поет)е:
читателите не обичат/не обичаме посвещенията. Те/ ние се идентифицират/ идентифицираме с героите. Имената от посвещенията ни плашат. Притесняват. Бодат. ЧУЖДИ СА НИ!!!
Моля те, не пиши обръщения...
...........
Обожавам... стиховете ти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
