~Остани студена, такава, каквато винаги си била.
Сгуши се като дете в спомените, вкопчи се с нокти в тях.
Остани студена, недей отново да копнееш за крила.
Сгрей се на ледения огън, чуй на душата далечния смях.

Почвата с ледени пръсти не гали, не търси от него следи.
Студена си, не го забравяй за миг, колкото и да боли.
Не мечтай и за устните му не жадувай... любовта прокълни.
Студена си, истински огън не ще усетиш скоро как гори.

Не се страхувай от самотата, от тази любов като зима.
Не опитвай да му разгадаеш номерата, сгушена пред ледена камина.
С клечица кибрит сърцето му не ще запалиш, то отдавна изстина...
Захвърли кутията с кибрит, мястото й не е тук... всичко си замина.

Студена си, не го забравяй... Сърцето си заключи,
всички входове и изходи със лед залости.
Студена си, като зима ледена, не крещи на вятъра лют...
Студена си, в душата ти място няма за смут...

Студена си, ледена... като първи сняг, не унивай...
Няма скоро да се разтопиш, спокойно в ледени покои заспивай...
Студена си... и прокудена от света топъл,
прави се на глуха за любовния вопъл.