СТУДЕНА ЛУНА
Ти беше с мен. Далече от света,
> обгърнат в мрака на безлунна вечер,
> която вещица за нас нарече -
и нежно ме прегръщаше в нощта.
Ти беше там, където бях и аз.
Душата ми копнееше за ласки,
> но виждах само тягостната маска,
> която отброява всеки час.
>>>> Една след друга гаснеха звездите
>>> и светлините бели на града.
>> И бавно ме поглъщаше студът. ...