... Отсреща е нашият бряг.
Затичай се да ме стигнеш.
За да живеем щастливо все пак,
там, на острова на мечтите...
Малък тайнствен свят.
Тайна обител - разгоряла камина.
Мъничък рай - оазисно жив.
Но примамно- лъжлив ли?!
Като сухия пясък в пустиня.
Малък приказен свят...
Там, на отсрещния, нашия бряг.
Само двама...
Протегни си ръцете
и сам ще ме стигнеш.
И изпий ме тогаз
като чаша студена „Рицина”...
Виж ме - жива съм, жива съм... пак.
Притисни ме и с устни стопли ме.
© Нели All rights reserved.