Зима пак настана, мракът вънка падна.
Тази зима ще ни раздели със студените си, дълги дни.
Вън е страшен студ, крива зима за всеки ще има,
и чак на лято хубавите дни, когато слънцето ще огрей
със бляскавите си лъчи. Обичам лятото, морето
слънчеви дни, обичам детските радостни очи.
Обичам всичко на този свят, всичко
което Бог създал е за нас...
Радостта дойде в моето сърце, пленено от едно момче,
снегът се стопи като зърна прекрасните му очи,
а моето сърце от слънчевото му лице.
И сега аз му се кълна, ще бъда с него до смъртта!