Mar 6, 2009, 11:58 AM

Студена звезда 

  Poetry » Other
710 0 5
Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер,
щом рискуваш най-прекрасния си глас.
Земята, черната, изрови
със сълзи, нечакани от времето,
стиснали отровната съдба.
Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Random works
: ??:??