Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким
пОлепва по живота ни нелек,
поД пламъка прозира, че от лед
на мИслите следите се промушват.
Наздравица престорена увисва –
нАпомня ни, че някога били сме
двЕ птичета от елховите клони.
Под празничния бляскав звездопад, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up