Студено. Навън е толкова студено,
до замръзване почти.
А мястото й тук е отредено -

в моите прегръдки.. да заспи.

Смръзяваща е вечерта. И тя
хладния въздух събира в шепите си.

Променя го със своята топлина,

отдавайки по малко от себе си.

Потрепва. Как искам да я стопля..
и да я скрия от света в моите ръце.
Дори егоистично - искам го. И точка.
Егоисти ние сме .. мъже.

Силно ще я стискам. Мога
парченцата в душата й да събера.
А тя стои навън .. За Бога!

Колко е студена днес вечерта..