Студено уиски и зелени цигари
на екс и поглед без жал
Минали мечти настоящи кошмари
В замръзнала локва от кал
и виждам устните алени
косите от мен галени
очите ù сенчести
с усмивка във мен втренчени
Очите ù сини тихи омайни
Потайно криещи тайни
мечти и надежди безкрайни
замаян от алкохол
отчаян от любов
завъртам още един рол
докато стана готов
Пристъпва бавно със страх
а аз направо към нея летя
прегръщам я и тя превръща се в прах
и събуждам се аз от съня
Споменът за нея пари изгаря дори
Прелита във сънища идва в кошмари
Целува ме и пак оставя ме сам
Обречен да я виждам само пиян
А сърцето вече е спряло не диша
душата сломена без чувство
с пресъхнало гърло ти пиша
и ти показвам какво е изкуство
© Николай Георгиев All rights reserved.