Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.
В моретата без вода
плувам и се давя,
от много работа сега
нямам какво да правя.
В стаята без изход
седя аз самотен
и стихове пиша
като неграмотен.
Студентът си живее
така от ден за ден,
за храна не пита,
остава си гладен.
© Никица Христов All rights reserved.
А от професионална гледна точка не се разбирам.
Гладът изтрепа студентите.
(niko dobra)