В живата мой се сбъдва онова,

що с окото на душата съм видяла.

И добре, че тоя вечен  кръговрат!

Добре е, че той никога  не спира!

Дни и нощи - в света около мен -

все се търся, закотвена  в дома си.

Семена, филизи в пръст положила,

плевя, поливам, копая си, очаквам

животът нов в кълнове да изкласи. 

Но ако го няма Слънчицето наше

и дъжд  да вали, с плод или с цвят

дните наши ще бъдат ли дарени?

Светлината! Светлината е Началото,

ситостта и радостта, смеха създало.

И ето - плува, плува духът  ми в Светлина

и  утре пак, и пак  излишъка ще разпилям.

Коя съм? Кожа, кости, вени? - Материя ли?

Или артерии със синя кръв екватора опасли?

Коя съм?  - Нурай Бахар или пък  Самадхи?

И днес все още не знам как да се наричам.

Баба, дядо, мама, тате нарекли  ме Гюлсер.

Името ми означава  - Долината  на розите.

На бяло сладко и червено  вино  - от рози

каня ви в Казънлък,  в дома ни със стените

стъклени.Очаквам ви! Заповядайте! Елате!

NB!

"Не трябва да бъдеш съвършен.

Трябва да бъдеш естествен."

Лао Дзъ

Комплексът за малоценност работи по този начин: претендира, че има превъзходство – за да заблуждава себе си и целият  свят.

Из научна публикация от нета