Паднаха всички граници,
илюзиите се строшиха на прах,
като че до вчера живяла съм в стъклен свят,
който вихрушка силна разруши със замах.
И няма в какво да вярвам,
небето от гняв и яд, почервеня.
А Луната стана огледало
на моя червен нов таван под звездите.
Не ме е страх, но свито сърцето
опитва да бие, да поддържа моя живот -
загубил посока, надежда и вяра, и... всичко...
Само моля се, червеният ад да не слезе на земята... ...