Мълчим и галим тайно с пръстите
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита
в косите ми, така за теб накъдрени.
И няма как дори да те попитам
дали желаеш скришом да се сбъднем.
Превръщаме се в стъклена материя,
дълбоко сме прикрили всички думи.
Но някак в тишината ме намери,
аз някак във сърцето ти се сгуших. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up