Стъклената кутия
В стъклена кутия под възглавницата ми,
аз крия своите съкровища.
Всички мои заблуди.
Всички щастливи мигове.
Всички красиви моменти.
Всичко това,което вече е мъртво.
Кутията е с форма на сърце,блещукаща като диамант,
пазеща една самотна сълза.
Тя пази всичко ценно...спомени от детството,
мечтите ми,малките неща,карали ме да се усмихвам...
Тази кутия е вечно заключена.
Скрита дълбоко и пазена от всякакви погледи.
Всичко в нея ме прави щастлива,но заедно с това
ме кара да се чувствам слаба.
Не ми помага да се боря.
Всички тежки изпитания и болезнени моменти,
които съм преживяла също са вътре.
Те обаче ми помагат да намеря себе си...да оцелявам всеки ден!
Мисията на щастливите и тежките моменти е важна!
Тя се пази там - в стъклената кутия!
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това са импресии. при това много добри! Поздрав!
-
Допада ми идеята ,но не и формата,мисля,че не се вместваш в жанра стихотворение-това си е чиста проза-графичното оформление не ти помага много.
-
Всички имаме своите кутийки със съкровища, в пряк и преносен смисъл, които отключват преживявания и ни правят по-цялостни. Браво, че си се сетила да пишеш за това! На мен формата на творбата ми допада.
-
Мисля, че е много красиво!
-
Идея,която ми хареса.Липсва мелодията на стиха.Защо не го доразвиеш в друга форма??Ще докосва повече!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
