Парчета стъклени сълзи -
събирам ги във шепа
и съзнанието ми кърви,
и търси някаква подкрепа.
Моментен пристъп на надежда,
задушен от стъклена реалност;
слънцето над похлупака ме подвежда
и удвоява безнадеждната фаталност.
Събирам стъклени сълзите
и ги попивам в безсъзнание.
Запълват с капки кухините,
за които не намирам оправдание.