Не мога да горя наполовина,
ни в чуждата жарава да дотлявам,
докрай изгарям, феникс, възроди ме;
нуждаеш ли се от любов такава -
бездънна и без мяра, и без дрехи,
която ти благодари със поглед,
че има те, че в нощите ù светиш,
а пък деня ù правиш превъзходен;
любов, веригите която къса,
безумна, страстна и непредвидима,
зачеркнала канони и задръжки,
позната, непозната и незабравима... ...