В тъмен ъгъл на твоето съзнание
лежат погребани надежди.
Едни - студени и изстинали,
други - тлеещи, все още искрят.
Припламват в тихия мрак
тези, които блестяха до вчера.
Угаси ги човешкия свят
и спря крилатия им бяг.
Сега лежат в тихия мрак,
чакат спасение от нови слънца,
чакат бляновете ти да бъдат с тях,
жадуват, пази ги -
те са крехко стъкло от луната.
2000 година
© Роксана Медичи All rights reserved.