Вземи едно стъкло и го счупи..!
Сега го погледни..
На хиляди парченца е...
Затвори очи и си представи,
че това е сърцето ми...
Разбито на мънички стъкълца...
Разпиляно на пода...
Всеки ден те обвинявам за това...
Но не съм права...
Не си виновен ти...
То така си беше и преди...
Напротив, ти го взе и го залепи...
Вдъхна му хиляди надежди и мечти : )
© Александра Иванова All rights reserved.