leila (Анита Габровска)
21 16
Jan 8, 2008, 8:54 AM

Стъпала 

  Poetry » Love
765 0 7

Не го прави! Сърцето ми е крехко.

Не ми припомняй пак за любовта!

Сега те няма - вече си далеко,

но още чувствам твоята лъжа.

 

Вратите си залостих аз тогава

за мъжки погледи и грабещи ръце

и днес пред никого не смея да застана

без броня върху моето сърце.

 

Затуй не се опитвай да ме върнеш

в началото на моята борба -

назад остана ти и се превърна

в едно от всички тези стъпала,

 

които аз изкачвам, устремена

към нещо непознато и добро,

към някакъв голям Човек - Вселена,

с когото любовта ще е живот,

 

с когото ще приключат стъпалата

и най-накрая аз ще разбера,

че се намирам на единственото място,

където бронята си мога да сваля.

© Анита Габровска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??