Накъсана на парчета кървящи.
Разпръсната, като прах над морето.
Прекъсната, като мост над годините.
Моята памет е стъпкана!
Със ботуши, с черни грайфери,
По лицето, силни удари,
От безвременни,
платени войници,
Със нареждане:
“Заличавайте грубо!”
И се вее душата ми – бяло знаме.
Външността ми се рее със вятъра. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up