Равнявам се
по Божиите стъпки.
Та те, човешките,
изчезват като прах.
Остават само грешките -
сълзи и страх
по чуждите души.
Ранени от невежество,
от лесен смях,
от мръсен бряг.
А Божиите стъпки -
капчица добро,
превърнала се в мост безсмъртен.
Ласка, постлала ложето
на любовта.
И милостта за грешника,
достигнал до ръба -
да литне, лек като душата си,
а не да падне,
камък в самота.
Равнявам се
по Божиите стъпки.
© Кирилка Пачева All rights reserved.