Минаваш по добре познати коридори
и със затворени очи ще се оправиш...
Мълчиш, но всичко в теб говори,
отвориш ли устата си се давиш.
И стъпките са бързи и конкретни,
а погледът е вдигнат и неясен.
Отдясно - дъхави тоалетни,
отляво - празното "Нещастен"!
Вървиш, не виждаш прашната табела -
"Пази се! Хлъзгаво е от водата"...
И тази крачка е така позната...
Залиташ, падаш и трошиш главата!
© Йордан Ботев All rights reserved.