Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите,
като дъжд, недочакал дъгата си.
Виж надлъж как пилеят се думите
и милея за обич с душата си…
Ти проклина деня ми, отиде си.
Спи в годините нашето минало.
Там морето – земя за сафридите,
изморено и тихо, се сринало… ...