Разливат празничен звън в полунощ
камбаните на моя светъл храм.
Сбрали на Вярата тихата мощ,
помитат человечески болки и срам.
И Спасителят, с блага усмивка,
докосва уморените хорски чела.
Прибира грехът своята вехта завивка
и се стопява позорно в нощта...
Светлината на Прошката плисва
в милионите свещи навън,
а сърцата – пречистени с Истина,
се събуждат от дългия сън. ...