Нестинарският ритъм люлее полите на мрака,
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан,
по дърветата пърха събудена птича тревога,
а жената повдига светеца, в аязмо изкъпан,
и чертае със стъпките кръст пред очите на Бога.
И изпадат във транс и душа, и звезди тъмновинени,
а страхът над света просветлява, с молитва изгонен.
И се хващат мъже и жени на хоро Костадиново,
да открият в сакралния ритъм сърдечни подслони. ...