СТЪПКИ В СНЕГА

... през мъгливите полета

и през мокрите гори

с вой на 300 гладни псета

вятър вие от зори,

шипка чорли листопада,

капе кървавият глог,

и да молиш за пощада,

на небето няма Бог,

бухалче да бе в хралупа,

скрито из горите вдън? –

скоро сняг ще те затрупа

за прекрасен зимен сън,

може да не ти се вярва,

че и въздухът горчи? –

грачи черната ти гарга,

вперила във теб очи,

пътят, що пред теб се вие,

безвъзвратно, май, е спрял? –

идещите зимни сприи

ще ти метнат снежен шал,

нито дом, ни топла супа,

вечен друмник... Докога?

Господ Бог чете под лупа

дирите ми по снега.