Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат –
към пода лети хладината,
Огнен дъх, ме вдига от земята,
длани жарки, за мене тичат…
Път да ти стана, ти бях обещала,
та да ме проскиташ –
по виражите с устни да сричаш.
„Покани ме на танц!”, те бях призовала... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up