Летя сред океан от звезди,
събуждам се и виждам празнината.
Не знаех, че толкова ще боли.
Разрязах със нож тишината.
Луната блести над заспалите улици.
Сиянието път очертава.
Ще тръгна по него, презирайки хулите,
обречен на почести или забрава.
Ще взема със себе си спомени мили,
ще бъдат те моя багаж.
От тях аз по пътя ще черпя си сили,
от моя товар със кураж. ...