Mar 7, 2014, 11:56 PM  

Суицид 

  Poetry » Love
470 0 0
Лунна нощ е,
а сенки по вълните
размиват се и отразяват
в залива на надеждата...
В крайбрежно огнище
оплитат ни се съдбите,
горят и се взривяват
на миналото в преждата.
Сега, докосни ме –
покажи ми следата,
разсеяна от бригантината
в спомен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Random works
: ??:??