СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО
Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?
И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.
Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!
Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати.
Дордето Гошко хапе си молива – и перчи се с поредния си приз,
на мене страшно много ми отива да хапвам сутрин топчета с ориз.
Търкулват ми се римите чепати – по-остри и от камъни по скат.
Все тъй се чудя Бог ли ми ги прати? На мен – един пишман лауреат.
Не знам защо така си го поробил? – че да ми духа супата в зори.
Дай, Господи, на Гошко някой Нобел – душата си най-сетне да смири!
15 октомврий 2024 г. ...