Когато... утрото избяга от уплаха,
минутите във отчаяние умираха,
секундите празнуваха победата,
разнищваха ме... злобно се надсмиваха.
И вятъра... прибираше останките
от чувства разпилени и нахапани,
и стенеше, и стръвно гледаше
не се побираше... във рамките...
Цветята... бяха плахи и засрамени,
във красотата си увяхваха печално,
земята се напукваше от сушата,
душата ми умираше... идеално. ...