Ако можех... щях мечтите
да превъна в изпълнение.
И щях света в усмивки да обвия.
Но човек съм, само се изхвърлям.
Надскачам даже своят срам...
Как спя... събуждам се виновен.
Грях, да виновен без вина доказан.
Подигравка, плувам в тъмнината!?
А облак бял, мечта, окрита от мен!?
Защо след всяка буря слънцето изгрява?
Боли ме, загубил, чест и вяра.
Море, вълни, о, Боже и морска болест.
Тъгувам навярно любовта загубил...
кой аз ли! Да... тъгувам в самота.
Сурва, сурва, весела година...
догодина... до амина.
© Ангел All rights reserved.