"И колкото да гледам, да се взирам,
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира..."
Диана Експрес
Суша
Пресъхнаха очите ни. От суша.
Събирана във дните без любов.
И думите останаха нечути,
загубени в небесния покров.
Земята прегоря. Бездушна
е всяка следваща луна.
Невиждаща, непомнеща и чужда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up