Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада,
че в суха утроба ни клас, нито плод ще се пръкне,
че пак под прежурящо слънце деня ще изстрада,
безсилна, сломена без капчица дъжд ще замръкне.