Босоноги мислите се пробуждат
и прокрадват в утринната мъгла
като напъдени бездомни котета
осиротели, чорлави, ненужни;
блуждаеща душата маневрира
между умиращата нощ и деня,
безпътна, безтегловна, ефирна -
в изгрева обещаващ се взира.
Време е. Миг преди слънцето
любовно да целуне небето,
птици стреснато да запеят
вятърът да погали върховете, ...