Във този дом предпазван от стената
С притворени очи от сутрешната сянка
Намирам с пръсти скрита в тишината
Металната ни, уморена кафеварка
Развинтвам я и я напълвам
С ароматите дълбоки на кафето
И догдето се озъртам кръгло
Навън вече станало е светло
Като стожер за теб съм обучен
Пазя сюжета на съня ти от злато
А за компания имам си куче
И петно от кафето разлято ...